Как филма Следи от хора обра всички награди за късометражни филми
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Александра Иванова - артист-музикант, който твори и извършва лична музика и Мирослав Трифонов - режисьор на късометражно кино - Втора част.
Не е ли по-добре човек да няма доста избори в живота и вместо това да преследва концентрирано и да работа за реализирането на една, или две цели, най-вече?
Мирослав Трифонов: Зависи какво си подготвен да жертваш. Всички, които се отхвърлиха рано, живяха логичен живот.
Аз имам образци пред себе си, в които един човек може да преследва цялостен живот една цел и да се бори за нея, без въобще да поглежда настрана. Един актуален човек по какъв начин гледа на това?
Мирослав Трифонов: Животът е цветен. Преживяванията са пъстри и би трябвало да бъдат преживуне по метод, по който, когато си в зенита на силите си и по-голямата част от житейския ти път е зад тила, да можеш да се обърнеш, да видиш всички пъстри прекарвания и те да намерят смисъл между тях. Тогава ще си спокоен за това, което ти следва. За неизбежното.
Кажи нещо за твоя екип, с който работиш, когато правиш късометражно кино? " Следи от хора " не е единственият ти филм, който си направил. Може ли да кажеш и за другите твои филми?
Мирослав Трифонов: Всичко стартира напълно на смешка доскоро повече от 10 години. С един другар, доста добър мой другар, Никола Гайдов, започнахме да работим по първото филмче, което беше по покана на Васко Керезиев от Медия Кафе. Този човек, в случай че го видя, ще го поздравя, тъй като не съм го виждал от доста дълго време, а в действителност без да знае, това беше спусъкът, след който се впуснах в това свое занимание, занятие. Те тогава, в 2014-та година, проведоха един конкурс за късометражно кино по сложена тематика и той ме беше поканил да вземам участие – нещо, с което аз не се захванах, тъй като към този момент имах работа. Трябваше да се занимавам с ежедневни неща и нямах време, и действително нищо не ме привличаше натам. Но след няколко поредни предложения аз споделих: Окей, ще създадем нещо. Седнахме с Никола, започвахме да пишем една история, снимахме за два часа. Монтаж, цветови корекции, Тихомир сподели: " Ей, доста готино, ще направя музика " и направи музиката. Като видях крайния резултат, в действителност се оказа, че аз съм визуализирал концепция, която имам в главата си на екран и съм я показвал на някакви хора. Това е все едно да разкажеш доста в детайли собствен сън по този начин, както ти си го видял, в случай че си задоволен от крайния резултат.
И въпреки всичко имаш ли международно преместен филм, който да ти е служел за пример? Да си се повлиял от него?
Александра Иванова: Или режисьор?
Мирослав Трифонов: Не, тъй като тогава аз не гледах на киното по метода, по който виждам в този момент. Не познавах режисьори, не познавах заглавия, които биха могли да повлияят, с изключение на мейнстрийма. Нямах този взор. Той се построи в следствие. И се случи по този начин, че ти припознаваш нещо свое в някой, който към този момент е работил по сходен метод, и си казваш: Да, това ми харесва, осъзнавайки, че в действителност то доста подхожда на това, което ти разбираш, което ти искаш да правиш. И тогава в действителност се раждат благосклонностите в това на кой си подражавал, на кой си подражавал, без да го осъзнаваш.
Но това си е късометражно кино, нали?
Мирослав Трифонов: Късометражно кино е да, само че в един фестивал беше несъмнено като постепенно кино. Не знаех, че съществува подобен род. Може би поради темпото на действието и на обстановките вътре би могло да се дефинира като постепенно кино. Но като цяло е късометражен филм.
Има и някаква лечебна стойност да гледаш постепенно кино, като това. Ти имаш и още филми. Колко? И имаш ли предложения за присъединяване някъде още веднъж?
Мирослав Трифонов: Този беше пети късометражен филм. Но аз го назовах опит до този миг, защото при предходните опити за късометражно кино нямах метод да получа валидация за тях. Или по-скоро не знаех за това какви са методите за валидация. И " Следи от хора " беше първият, който взех решение да опитам да изпратя на различни международни фестивали за късометражно кино, каквито се организират доста в Европа, изключително доста в Европа, в Съединени американски щати, с цел да видя къде се нареждам с това, което върша аз като безусловно самообразован, непрофесионално занимаващ се режисьор.
Разбира се, в " Следи от хора " участваха професионални артисти и музиканти, което подвига цената неизбежно, само че до преди този момент не беше подобен опитът, който имахме. Правил съм и един документален филм, който беше напълно freestyle.
Това беше един филм, който снимахме с един другар, който е ски планинар. Снимахме го през зимата на 2020-а, когато всичко беше затворено. Той се обади и сподели: " Миро, ти нали имаш дрон? " И аз към този момент знаех какво желае да вършим. И ходихме в Рила по едни заснежени улеи, където той беше разкрил един улей, по който съгласно него никой не се е пускал. Трябваше да изкачим улея и той да се спусне оттова и да създадем фотоси с дрона. И тогава направихме цялостен късометражен филм, " Улей № 3 ", се споделя. И мисля, че с това се изчерпват моите филми.
Никак не са малко.
Мирослав Трифонов: Разбира се, фотографирам и реклами.
А какво е образованието ти?
Мирослав Трифонов: Аз съм приключил Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, компетентност " църковна живопис ", бакалавър и " стенна живопис " магистър, през далечната към този момент 2011 година.
Да, това е напълно друго от кинорежисурата.
Мирослав Трифонов: Не бих споделил. Макар че съм се занимавал с изписване и реституция на храмови обекти в продължение на няколко години, това не е нещо, което не преставам да върша, или това, което съм учил в Академията, в гимназията като живопис, статуя. Това не е нещо, което ползвам на процедура, само че в действителност е нещо, което построява чувство за хармония, за дълбочина.
Може би за дълбочина, най-много, да.
Мирослав Трифонов: Изгражда някакъв тип темперамент на човек, който да, има знания по естетически, образни изкуства в някаква степен, колкото и необятно да звучи това.
А с Алекс по какъв начин се намерихте? Нека малко жълтичко да вкараме.
Александра Иванова: Сега, след неговите дълбоки размишления за изкуства, ще прозвучи леко. Ами, запознахме се във фитнеса.
Но се усетиха двете сродни души?
Мирослав Трифонов: Мисля, че да.
Александра Иванова: Мислим, само че не сме още сигурни. Но да. По принцип Мирослав не приказва доста. Тук дори съм сюрпризирана по какъв начин се отприщи. Малко поле за изява и аз, по-многословната, да му оставя. Но той е много спокоен човек, който може би и към този момент за дребното време, през което споделяме, си забелязала. Той не приказва ненужно, няма брътвежи.
Да, усещах по какъв начин избавително му подаваш реплики от време в точния момент.
Александра Иванова: Да, няма брътвежи, няма инцидентни неща. Доста дълго време във фитнеса се засичахме, само че нито единият е тръгнал да към другия да се срещаме. Случайно се засякохме, откакто се познавахме по физиономии от фитнеса, на едно мое присъединяване в Капана. След като завърши, аз го погледнах, минаваше с някакви другари, тъй като ние след присъединяване, артистите, сме доста отзивчиви. Така завързваме контакти, обръщаме внимание на публиката и някак си сме в едно такова приповдигнато въодушевление, адреналинът ни държи.
Аз извънредно първосигнално, откакто го видях помахах и му споделих: Ела да ти кажа здрасти, или нещо от този вид беше. То, какво да прави момчето?
Но ето, че в този момент се е получила тази симбиоза, за която казахме първоначално и ви се получава общият продукта в действителност добре и нека да продължавате по този начин.
И макар, че хората създатели не обичат този въпрос, ще запитвам Алекс какво ви следва.
Александра Иванова: Близкото нещо, което следва, с изключение на нова авторска музика и видеа от мен и Миро, е едно мое присъединяване в юбилейния концерт на Биг Бенд Пловдив – 25 години към този момент съществува. Ще бъде на Античен спектакъл Пловдив, на 6 септември, в 19.30 часа. Входът е свободен, тъй че да дойдат хората да гледат.
Алекс, забелязах, че работиш с доста знакови пловдивски музиканти и от Биг Бенда, в това число.
Александра Иванова: Най-добрите, най-любими мои близки другари - Господинов, Николай Карагеоргиев, Александър Леков, Росен Иванов и още доста има в Пловдив, които са ме подкрепяли. Мирослав Турийски също е доста скъп човек за мен. И съм признателна, че ни подават ръка на нас, по-младите и постоянно са ни поощрявали да действаме напред и самоуверено. И им благодаря, тъй като те вършат пък всички аранжименти на моите хрумвания, глас и мелодия. С няколко акомпанимента, лек съпровод тези момчета обличат песните по този метод, по който всички вие ги чувате.
А ти държиш ли всичко да бъде записано с живи принадлежности? Вкарваш ли и малко изкуствен интелект?
Александра Иванова: Изкуствен разсъдък на този стадий не. Опитвам се да си задържа креативния развой с живи принадлежности. Имам няколко части с хаус диджей и мои по-електронни, само че доста държа даже в този вид части да има най-малко няколко същински живи принадлежности. Но за моите си, персоналните авторски-авторски неща, държа наложително да има живи барабани, китари, бас китара, да няма никакви други звуци. Най-много не одобрявам някой като постави китара от програмката непосредствено. Ужасно просто. Има задоволително доста положителни музиканти, китаристи и освен, които ще ти го изсвирят в действителност да е същинско и да се усети.
А аранжиментите кой ти прави, обичаш ли там да експериментираш?
Александра Иванова: За моите неща обичам да опитвам, само че за последната ми концертна стратегия с моите девет авторски песни, три издадени имаме към този момент, главно всичко сме правили с Александър, Николай, Начо и Роско. Той е малко по-млад от тях, само че той придобива смелостта да дава хрумвания. И съм доста щастлива и признателна за тяхната поддръжка и отношение.
А, Миро, ти клипове ли повече обичаш да правиш, или късометражно кино,след като към този момент беше пристрастен и в това?
Мирослав Трифонов: За каквото се отдаде опция. Всичко, което дава поле за това да реализираш своя концепция, е добре пристигнало. Няма значение.
И по какъв начин ги обра тези толкоз доста награди за кино лентата " Следи от хора ", сещам се отново?
Мирослав Трифонов: Беше огромна изненада, защото отново споделям, че това е първи опит, с цел да забележим къде се нареждаме. Имаше към 25 публични селекции. Наградите са 3-4-5, там има класиране, има второ място, четвърто място. Така че са под 10, сигурно.
И всичко това зависи и от твоята интензивност, да предлагаш кино лентата, нали по този начин? Това е доста значимо да го кажем за хората, които се пробват да вършат личен артикул, само че не знаят по какъв начин да го промотират.
Мирослав Трифонов: Ами до някаква степен е обвързвано с финанси, със свободно време и със храброст и неизменност. Тъй като, както ти загатнах, това беше първи опит въобще да доближи до някакви фестивали, където и де е. Наградите не са толкоз доста, селекциите са над 20, 24 или 5. Наградите са 3 първи места, няколко втори, трети и награди на журито.
Малко непретенциозно го казваш, че не са толкоз доста.
Мирослав Трифонов: На фона на стотината фестивали, които се пробвах да доближи, може би е уравновесено.
Мисля, че са доста. За български късометражен филм са доста, съгласно мен. Но желаех да кажеш за хората, които вършат личен артикул, какво е значимо да знаят? Дали би трябвало да знаят по какъв начин да го оферират?
Мирослав Трифонов: На първо място, това, което аз имам като предписание: в случай че аз имам концепция, в която имам вяра, че е добра, без значение кой какво мисли, аз се придържам към тази концепция, оставам правилен на тази концепция. Останалото е непримиримост и неизменност. Защото, с цел да направиш нещо, което е отвън твоите работни ежедневни отговорности, нормално се изисква да намериш свободно време, да отделиш в допълнение сила, да се фокусираш над този развой, и това изисква неизменност.
Ти в този момент ми казваш, че това е единствено твое занимание, нали? Ти си имаш и друга, непрекъсната работа.
Мирослав Трифонов: Това е занимание, да.
Това в действителност е умеене - да намериш време за такова нещо.
Александра Иванова: И би трябвало просто да обичаш това, с което се занимаваш, с цел да не ти омръзне доста бързо.
Да, това е по този начин. Аз в действителност ви благодаря доста, беше ми доста забавно и ви поисквам да продължавате в този дух. Такива би трябвало да са хората – пробивни, упорити, да гонят задачите си и най-много - би трябвало да са кадърни. Защото без гений нищо няма да се получи.
Александра Иванова: Благодарим и ние за поканата и на вашата медия, за вниманието към самопродуциращи се актьори и за това, че търсите разнообразни и забавни хора, които са по-далече от мейнстрийма, и давате поле за изява на създатели като нас.
Не е ли по-добре човек да няма доста избори в живота и вместо това да преследва концентрирано и да работа за реализирането на една, или две цели, най-вече?
Мирослав Трифонов: Зависи какво си подготвен да жертваш. Всички, които се отхвърлиха рано, живяха логичен живот.
Аз имам образци пред себе си, в които един човек може да преследва цялостен живот една цел и да се бори за нея, без въобще да поглежда настрана. Един актуален човек по какъв начин гледа на това?
Мирослав Трифонов: Животът е цветен. Преживяванията са пъстри и би трябвало да бъдат преживуне по метод, по който, когато си в зенита на силите си и по-голямата част от житейския ти път е зад тила, да можеш да се обърнеш, да видиш всички пъстри прекарвания и те да намерят смисъл между тях. Тогава ще си спокоен за това, което ти следва. За неизбежното.
Кажи нещо за твоя екип, с който работиш, когато правиш късометражно кино? " Следи от хора " не е единственият ти филм, който си направил. Може ли да кажеш и за другите твои филми?
Мирослав Трифонов: Всичко стартира напълно на смешка доскоро повече от 10 години. С един другар, доста добър мой другар, Никола Гайдов, започнахме да работим по първото филмче, което беше по покана на Васко Керезиев от Медия Кафе. Този човек, в случай че го видя, ще го поздравя, тъй като не съм го виждал от доста дълго време, а в действителност без да знае, това беше спусъкът, след който се впуснах в това свое занимание, занятие. Те тогава, в 2014-та година, проведоха един конкурс за късометражно кино по сложена тематика и той ме беше поканил да вземам участие – нещо, с което аз не се захванах, тъй като към този момент имах работа. Трябваше да се занимавам с ежедневни неща и нямах време, и действително нищо не ме привличаше натам. Но след няколко поредни предложения аз споделих: Окей, ще създадем нещо. Седнахме с Никола, започвахме да пишем една история, снимахме за два часа. Монтаж, цветови корекции, Тихомир сподели: " Ей, доста готино, ще направя музика " и направи музиката. Като видях крайния резултат, в действителност се оказа, че аз съм визуализирал концепция, която имам в главата си на екран и съм я показвал на някакви хора. Това е все едно да разкажеш доста в детайли собствен сън по този начин, както ти си го видял, в случай че си задоволен от крайния резултат.
И въпреки всичко имаш ли международно преместен филм, който да ти е служел за пример? Да си се повлиял от него?
Александра Иванова: Или режисьор?
Мирослав Трифонов: Не, тъй като тогава аз не гледах на киното по метода, по който виждам в този момент. Не познавах режисьори, не познавах заглавия, които биха могли да повлияят, с изключение на мейнстрийма. Нямах този взор. Той се построи в следствие. И се случи по този начин, че ти припознаваш нещо свое в някой, който към този момент е работил по сходен метод, и си казваш: Да, това ми харесва, осъзнавайки, че в действителност то доста подхожда на това, което ти разбираш, което ти искаш да правиш. И тогава в действителност се раждат благосклонностите в това на кой си подражавал, на кой си подражавал, без да го осъзнаваш.
Но това си е късометражно кино, нали?
Мирослав Трифонов: Късометражно кино е да, само че в един фестивал беше несъмнено като постепенно кино. Не знаех, че съществува подобен род. Може би поради темпото на действието и на обстановките вътре би могло да се дефинира като постепенно кино. Но като цяло е късометражен филм.
Има и някаква лечебна стойност да гледаш постепенно кино, като това. Ти имаш и още филми. Колко? И имаш ли предложения за присъединяване някъде още веднъж?
Мирослав Трифонов: Този беше пети късометражен филм. Но аз го назовах опит до този миг, защото при предходните опити за късометражно кино нямах метод да получа валидация за тях. Или по-скоро не знаех за това какви са методите за валидация. И " Следи от хора " беше първият, който взех решение да опитам да изпратя на различни международни фестивали за късометражно кино, каквито се организират доста в Европа, изключително доста в Европа, в Съединени американски щати, с цел да видя къде се нареждам с това, което върша аз като безусловно самообразован, непрофесионално занимаващ се режисьор.
Разбира се, в " Следи от хора " участваха професионални артисти и музиканти, което подвига цената неизбежно, само че до преди този момент не беше подобен опитът, който имахме. Правил съм и един документален филм, който беше напълно freestyle.
Това беше един филм, който снимахме с един другар, който е ски планинар. Снимахме го през зимата на 2020-а, когато всичко беше затворено. Той се обади и сподели: " Миро, ти нали имаш дрон? " И аз към този момент знаех какво желае да вършим. И ходихме в Рила по едни заснежени улеи, където той беше разкрил един улей, по който съгласно него никой не се е пускал. Трябваше да изкачим улея и той да се спусне оттова и да създадем фотоси с дрона. И тогава направихме цялостен късометражен филм, " Улей № 3 ", се споделя. И мисля, че с това се изчерпват моите филми.
Никак не са малко.
Мирослав Трифонов: Разбира се, фотографирам и реклами.
А какво е образованието ти?
Мирослав Трифонов: Аз съм приключил Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, компетентност " църковна живопис ", бакалавър и " стенна живопис " магистър, през далечната към този момент 2011 година.
Да, това е напълно друго от кинорежисурата.
Мирослав Трифонов: Не бих споделил. Макар че съм се занимавал с изписване и реституция на храмови обекти в продължение на няколко години, това не е нещо, което не преставам да върша, или това, което съм учил в Академията, в гимназията като живопис, статуя. Това не е нещо, което ползвам на процедура, само че в действителност е нещо, което построява чувство за хармония, за дълбочина.
Може би за дълбочина, най-много, да.
Мирослав Трифонов: Изгражда някакъв тип темперамент на човек, който да, има знания по естетически, образни изкуства в някаква степен, колкото и необятно да звучи това.
А с Алекс по какъв начин се намерихте? Нека малко жълтичко да вкараме.
Александра Иванова: Сега, след неговите дълбоки размишления за изкуства, ще прозвучи леко. Ами, запознахме се във фитнеса.
Но се усетиха двете сродни души?
Мирослав Трифонов: Мисля, че да.
Александра Иванова: Мислим, само че не сме още сигурни. Но да. По принцип Мирослав не приказва доста. Тук дори съм сюрпризирана по какъв начин се отприщи. Малко поле за изява и аз, по-многословната, да му оставя. Но той е много спокоен човек, който може би и към този момент за дребното време, през което споделяме, си забелязала. Той не приказва ненужно, няма брътвежи.
Да, усещах по какъв начин избавително му подаваш реплики от време в точния момент.
Александра Иванова: Да, няма брътвежи, няма инцидентни неща. Доста дълго време във фитнеса се засичахме, само че нито единият е тръгнал да към другия да се срещаме. Случайно се засякохме, откакто се познавахме по физиономии от фитнеса, на едно мое присъединяване в Капана. След като завърши, аз го погледнах, минаваше с някакви другари, тъй като ние след присъединяване, артистите, сме доста отзивчиви. Така завързваме контакти, обръщаме внимание на публиката и някак си сме в едно такова приповдигнато въодушевление, адреналинът ни държи.
Аз извънредно първосигнално, откакто го видях помахах и му споделих: Ела да ти кажа здрасти, или нещо от този вид беше. То, какво да прави момчето?
Но ето, че в този момент се е получила тази симбиоза, за която казахме първоначално и ви се получава общият продукта в действителност добре и нека да продължавате по този начин.
И макар, че хората създатели не обичат този въпрос, ще запитвам Алекс какво ви следва.
Александра Иванова: Близкото нещо, което следва, с изключение на нова авторска музика и видеа от мен и Миро, е едно мое присъединяване в юбилейния концерт на Биг Бенд Пловдив – 25 години към този момент съществува. Ще бъде на Античен спектакъл Пловдив, на 6 септември, в 19.30 часа. Входът е свободен, тъй че да дойдат хората да гледат.
Алекс, забелязах, че работиш с доста знакови пловдивски музиканти и от Биг Бенда, в това число.
Александра Иванова: Най-добрите, най-любими мои близки другари - Господинов, Николай Карагеоргиев, Александър Леков, Росен Иванов и още доста има в Пловдив, които са ме подкрепяли. Мирослав Турийски също е доста скъп човек за мен. И съм признателна, че ни подават ръка на нас, по-младите и постоянно са ни поощрявали да действаме напред и самоуверено. И им благодаря, тъй като те вършат пък всички аранжименти на моите хрумвания, глас и мелодия. С няколко акомпанимента, лек съпровод тези момчета обличат песните по този метод, по който всички вие ги чувате.
А ти държиш ли всичко да бъде записано с живи принадлежности? Вкарваш ли и малко изкуствен интелект?
Александра Иванова: Изкуствен разсъдък на този стадий не. Опитвам се да си задържа креативния развой с живи принадлежности. Имам няколко части с хаус диджей и мои по-електронни, само че доста държа даже в този вид части да има най-малко няколко същински живи принадлежности. Но за моите си, персоналните авторски-авторски неща, държа наложително да има живи барабани, китари, бас китара, да няма никакви други звуци. Най-много не одобрявам някой като постави китара от програмката непосредствено. Ужасно просто. Има задоволително доста положителни музиканти, китаристи и освен, които ще ти го изсвирят в действителност да е същинско и да се усети.
А аранжиментите кой ти прави, обичаш ли там да експериментираш?
Александра Иванова: За моите неща обичам да опитвам, само че за последната ми концертна стратегия с моите девет авторски песни, три издадени имаме към този момент, главно всичко сме правили с Александър, Николай, Начо и Роско. Той е малко по-млад от тях, само че той придобива смелостта да дава хрумвания. И съм доста щастлива и признателна за тяхната поддръжка и отношение.
А, Миро, ти клипове ли повече обичаш да правиш, или късометражно кино,след като към този момент беше пристрастен и в това?
Мирослав Трифонов: За каквото се отдаде опция. Всичко, което дава поле за това да реализираш своя концепция, е добре пристигнало. Няма значение.
И по какъв начин ги обра тези толкоз доста награди за кино лентата " Следи от хора ", сещам се отново?
Мирослав Трифонов: Беше огромна изненада, защото отново споделям, че това е първи опит, с цел да забележим къде се нареждаме. Имаше към 25 публични селекции. Наградите са 3-4-5, там има класиране, има второ място, четвърто място. Така че са под 10, сигурно.
И всичко това зависи и от твоята интензивност, да предлагаш кино лентата, нали по този начин? Това е доста значимо да го кажем за хората, които се пробват да вършат личен артикул, само че не знаят по какъв начин да го промотират.
Мирослав Трифонов: Ами до някаква степен е обвързвано с финанси, със свободно време и със храброст и неизменност. Тъй като, както ти загатнах, това беше първи опит въобще да доближи до някакви фестивали, където и де е. Наградите не са толкоз доста, селекциите са над 20, 24 или 5. Наградите са 3 първи места, няколко втори, трети и награди на журито.
Малко непретенциозно го казваш, че не са толкоз доста.
Мирослав Трифонов: На фона на стотината фестивали, които се пробвах да доближи, може би е уравновесено.
Мисля, че са доста. За български късометражен филм са доста, съгласно мен. Но желаех да кажеш за хората, които вършат личен артикул, какво е значимо да знаят? Дали би трябвало да знаят по какъв начин да го оферират?
Мирослав Трифонов: На първо място, това, което аз имам като предписание: в случай че аз имам концепция, в която имам вяра, че е добра, без значение кой какво мисли, аз се придържам към тази концепция, оставам правилен на тази концепция. Останалото е непримиримост и неизменност. Защото, с цел да направиш нещо, което е отвън твоите работни ежедневни отговорности, нормално се изисква да намериш свободно време, да отделиш в допълнение сила, да се фокусираш над този развой, и това изисква неизменност.
Ти в този момент ми казваш, че това е единствено твое занимание, нали? Ти си имаш и друга, непрекъсната работа.
Мирослав Трифонов: Това е занимание, да.
Това в действителност е умеене - да намериш време за такова нещо.
Александра Иванова: И би трябвало просто да обичаш това, с което се занимаваш, с цел да не ти омръзне доста бързо.
Да, това е по този начин. Аз в действителност ви благодаря доста, беше ми доста забавно и ви поисквам да продължавате в този дух. Такива би трябвало да са хората – пробивни, упорити, да гонят задачите си и най-много - би трябвало да са кадърни. Защото без гений нищо няма да се получи.
Александра Иванова: Благодарим и ние за поканата и на вашата медия, за вниманието към самопродуциращи се актьори и за това, че търсите разнообразни и забавни хора, които са по-далече от мейнстрийма, и давате поле за изява на създатели като нас.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ